Американският президент Джордж Буш прави последното си обръщение към нацията в Белия дом. Снимка: Ройтерс

Водят се две незавършени войни, американската икономика е в дълбока рецесия, бюджетният дефицит достигна почти 1 трилион долара, а имиджът на САЩ пред света е очернен. Откакто Хърбърт Хувър завеща Голямата депресия на Франклин Рузвелт, нито един американски президент не беше оставял на своя наследник такава страшна поредица от проблеми, каквато Джордж Буш ще остави на Барак Обама, когато той поеме поста на 20 януари.

Буш и съратниците му настояват, че историята ще заеме по-благосклонно отношение към неговото наследство. Историците обаче обсъждат дали той няма да се нареди сред най-лошите президенти на всички времена редом с Хърбърт Хувър, Уорън Хардинг и Джеймс Бюканън. Някои изследователи на президентската институция казват, че е рано за присъда, но много вече са взели решение. “Някой изобщо съмнява ли се, че това беше крайно лошо президентско управление?”, пита Шърли Ан Уоршоу, преподавател по политически науки в колежа в Гетисбърг, Пенсилвания. “Единственото, което остава да се види, е кое място в класацията ще заеме.”

Преди около 30 години Роналд Рейгън, републиканският герой на Буш, помоли американците да се замислят дали все пак не са в по-добро положение в сравнение с времето, когато Джими Картър влезе в Белия дом. По тази логика Буш не се представя много добре. Той приключва осемгодишната си президентска служба в разгара на най-ужасната финансова криза за последните 80 години и напуска поста с най-нисък рейтинг в сравнение с всички президенти от последните десетилетия - под 30 процента.

Широката подкрепа, на която се радваше след терористичните атаки от 11 септември 2001 година, отмина отдавна и намаля рязко заради непопулярната война в Ирак, неадекватната реакция след урагана “Катрина” и кризата на Уолстрийт, която разтърси корпоративните интереси и се разпростря над цялото общество. Безработицата в страната достигна най-високите си нива от 16 години насам, ипотечният пазар се свива, а спестяванията на хората се топят.

Единственият плюс за Буш е това, което не се случи - други атаки на американска земя. “За седем години не е имало повече терористични атаки и това има значение”, каза говорителката на Белия дом Дейна Перино. Наследството на Буш в чужбина се определя главно от Ирак. За Обама остава да начертае стратегия за изход и да поправи щетите върху репутацията на САЩ. Преди месец Буш замина за Багдад с надеждата да покаже в добра светлина приноса към сигурността там, но вместо това трайният спомен от визитата му ще бъде как заляга, за да избегне хвърлените по него обувки от разгневен иракски журналист.

Буш оставя недовършени и други външнополитически дела. Застоят по въпроса за ядрената програма на Иран може да се окаже едно от най-големите предизвикателства пред Обама, което ще подложи на проверка обещанието му за директни преговори с Техеран на мястото на наложената от Буш политика на дипломатическа изолация. Според критиците Буш забрави за Афганистан, тъй като беше прекалено зает с Ирак, но талибаните там отново се надигат, а Осама бин Ладен още не е заловен или убит. Повечето анализатори смятат, че усилията на Буш като посредник в близкоизточния мирен процес са били прекалено слаби, прекалено закъснели, а последната криза в ивицата Газа може да послужи като подходяща епитафия.

Обама обеща по-решителен ангажимент към Близкия изток, но ще трябва да се изправи срещу дълбоко вкорененото недоверие, наследство от политиката на Буш, с което САЩ се ползват в арабския свят, заради пристрастията си към Израел. Докато работи над този въпрос, Обама има и друг проблем в наследство от Буш - какво да прави със задържаните за терористични действия в затвора в Гуантанамо. Военният затвор беше многократно осъждан от организациите за защита на човешките права. Обама обеща да го закрие. Буш си навлече критики, особено в Европа, като отказа да приеме установените ограничения за нивата на вредните емисии, определени като мярка за борба с глобалното затопляне. По този начин той допринесе за утвърждаването на представата за американската арогантност, с която Обама ще трябва да се бори.

Все пак Буш получи одобрение за по-тесните връзки с Индия, за това, че подтикна Китай към по-градивна международна роля и за приноса си към борбата срещу епидемията от СПИН в Африка. Но шест години, след като Буш пое управлението на икономика, на която всеки президент би завидял, избухна невиждана финансова криза и тя може да се окаже финалният удар по наследството на Буш. Наложи се администрацията му неколкократно да отпуска държавна помощ - мярка, която някога се считаше за недопустима за свободните пазари.

Докато вълните на кризата се разпростират, критиката към необуздания капитализъм от американски тип расте и поставя въпроса за бъдещето на американското превъзходство в световната система. Много анализатори смятат, че стремежът на Буш към дерегулация е допринесъл за икономическия спад, но всички са съгласни, че вината се корени в много други фактори. Но тъй като това се случи при управлението на Буш, вероятно той ще поеме удара на историческата оценка.

Републиканците на Буш вече чуха гласа на електората. Шумната победа на Обама над Джон Маккейн през ноември се смята за протест срещу политиката на Буш. “Ако не беше Буш, първият чернокож президент на САЩ вероятно нямаше да бъде избран сега”, смята Стивън Уейн от университета в Джорджтаун. Буш беше наясно, че времето му изтича и прекара последните си седмици на поста в опити да излъска наследството си. Той даде повече прощални интервюта от всеки друг от последните президенти, държа серия от политически речи и свика прощална пресконференция.

По време на тези изяви Буш твърдо отстояваше реномето си, но също така беше по-разсъдлив. В понеделник той призна пред журналисти разочарованието си от това, че в Ирак не бяха открити оръжия за масово унищожение и от скандала около издевателствата над затворници от Абу Гариб, който шокира света. Буш каза, че историята ще го съди и това ще стане “след време”. Той е убеден, че някой ден ще бъде реабилитиран подобно на Хари Труман, когото всички осъдиха в края на мандата му, а днес боготворят за начина, по който се справяше със Студената война. “Труман е светецът покровител на всички провалили се политици”, казва Дъглас Бринкли, историк в университета “Райс” в Хюстън. Той предлага по-подходящо сравнение със съвсем различен президент - Хувър, който управляваше в началото на Голямата депресия.

По БТА